НАЧАЛО · НАСТАНЯВАНЕ · РЕСТОРАНТ · ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ · ФОТОГАЛЕРИЯ · ЦЕНИ · КОНТАКТИ
Начало » Забележителности

1. Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон.
Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.
Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г.
В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
Днес древната слава на Перперикон възкръсва. Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.
До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.

2. Татул

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.
Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.
Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.
В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.
Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.
Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.
Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на ХІІІ в. и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.
Обектът е отворен за посещения, има охрана, както и постоянно видеонаблюдение.
През 2011 г. беше проведена кампания „Чудесата на България” и след електронно гласуване обектът беше избран за едно от 10-те чудеса на България.

3.Каменни гъби

Каменните гъби са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, на пътя, свързващ Кърджали с Хасково. Защитената територия има площ от 3 хектара. Обявени са за природна забележителност със Заповед №1427/13.05 1974 г.
Скалните образувания имат форма на естествени гъби - пънчетата им са розови, а шапките - зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкански туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена. След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло, и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
Според една легенда въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река - да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери - дървета, камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.
Най-близкият приятел на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе.

4.Каменна сватба

Природната забележителност Вкаменената сватба (Каменна сватба) се намира на около 4 км източно от град Кърджали, край село Зимзелен. Наред с намиращите се край село Бели пласт Каменни гъби, тя е едно от най-интересните скални образувания от т.нар. Кърджалийски пирамиди, разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи.
Скалните образувания достигат височина до 10 м и са разположени на площ от 50 дка.
Според научните хипотези Каменната сватба е започнала формирането си преди 40 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност, от която са се образували скалите риолитови туфи. По-късно, след като морето се оттеглило, скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето и тези стихии оформили днешните им форми. Различни минерали в скалата са причина и за разнообразните цветове и нюанси. 
Името на феномена идва от факта, че скалните образувания приличат на хора, събрани на едно място. Легендата разказва, че млад момък от с. Зимзелен се влюбил в девойка от съседно село. По време на сватбата по пътя към село Зимзелен ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си. Природните сили вкаменили всички заради нечистите помисли на свекъра. Единствено младоженецът останал жив и през горчиви сълзи помолил вятъра да вкамени и него. Природната стихия изпълнила молбата му, в резултат на което феноменът Каменната сватба и до днес стои до една локва, която се счита за незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.

5.Връх Моняк

Крепостта Моняк е разположена в Родопите, на 586 м надморска височина. Тя се намира на 11 км източно от гр. Кърджали, до с. Широко поле. Построена е през XII – XIII век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен.
Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.
През 1206 г. крепостта е обсадена от латините по време на Четвъртия кръстоносен поход. Тук именно е коронясан за втори и последен император на Латинската империя Хенри (брат на загиналия Балдуин Фландърски).
Веднъж стигнали до крепостта, пред очите на туристите се открива невероятна гледка към язовир „Студен кладенец” и град Кърджали. Преживяването си заслужава трудното изкачване.

6.Утробата

Пещерата – утроба, получила названието си заради формата си, е хоризонтално разположена. Входът е естествен процеп в скалата, който е дълбок 22 метра, като последният метър и половина е допълнително изсечен от човека. Представлява олтар, висок около 1,3 м, направен във формата на утроба, като в центъра е направена малка дупка (5х10 см). Кухината на пещерата е висока 3 метра и има форма на рог – стесняваща се към дъното. Заключението на учените е, че тази пещера е тракийски храм от XI – X век пр. Хр.
За разлика от безводието в района на село Ненково, от пещерата струи вода, която се събира в малък басейн в подножието и. От там се просмуква от скалата, но не пресъхва никога. Предизвикателствата човек да стигне до тук са много.

 „Магията” на пещерата

Пещера Утробата е южен вход, таванът и сякаш е разрязан по средата и след това е залепен. На него има специално направена цепнатина, през която точно в дванадесет часа на обяд прониква един слънчев лъч, след което започва най-вълнуващото. Няколко минути той нараства, движейки се бавно към олтара. Стигайки малката дупка, лъчът се задържа за кратко, трептейки. Това поразително явление може да се види и дори да се заснеме само през един ден в годината – на Рождество!
Олтара на пещера “Утробата”
Пещерата е изследвана за пръв път през лятото, когато спелеолозите забелязал лъчът да се прокрадва през дупчицата, но достигнал дължина едва 2 метра. Общата му дължина, която той достига на Коледа (когато осветява олтара) е 22 метра.

7.Дяволски мост

Дяволският мост (Шейтан кюприя) е средновековен мост на река Арда. Разположен е в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).
Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста (майстор) Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
През 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил. В близост до него е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.

8.Крепост Вишеград

Вишеград е средновековна българска крепост, разположена югоизточно от Кърджали над водите на язовир Студен кладенец.
Името на крепостта е със славянски произход и означава "висок град" - давано на крепости и в други славянски държави, а сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).
Крепостта е разположена на остър връх, наречен „Каменен харман“. От изток, юг и запад е достъпна само на отделни места. Северната страна е защитена със стена, която има дъговидна форма, разширена в западния край. При разкопките, които са правени тук през 1971 - 1974 г., е разчистена крепостната стена и вътрешността на крепостта.
Стената е дебела приблизително 2 метра и е висока около 1 метър. Зидана с необработени камъни, споени с калов разтвор, като на места фугите са запълнени с малки камъчета и пръст. Входът към крепостта се намира в най-източния край, той е широк около 2 метра.
На няколко места във вътрешността са открити подове на землянки и основи на пещи. При разкопките са намерени още хромели, фрагменти от глинени съдове, железни оръдия на труда и оръжия. Най-ранните материали са от прехода между бронзовата и старожелязната епоха. Предполага се, че животът е продължил и през Античността и Средновековието. Наблизо има намерени още 17 тракийски надгробни могили.

9.Римски мост

В античността и средновековието през Източните Родопи преминават множество пътища. Пътните артерии са прокарвани по поречието на буйни планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътищата свързвали Филипопол и Одрин. В годините на разцвета си разрастващата се Римска империя развива и изгражда забележителна трансконтитентална пътна мрежа. Построени са пътища и множество мостове, при строителството на които масово приложение намират зиданите сводови конструкции. Малка част от тях са запазени и днес. Класическите римските мостове са масивни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с ширина приблизително равна на половината от отвора на свода. Без съмнение, най-известният в България такъв мост е Дяволският мост над р. Арда при с. Дядовци, общ. Ардино, който е обвеян с много мистика и легенди. Малцина, обаче, знаят, че по поречието на р. Боровица, близо до с. Ненково има и друг, подобен на него. Римският мост при Ненково е с 2 метра по-дълъг от Дяволския мост и дължината на пътното платно достига 58 метра. Той е асиметричен, с 5 каменни свода с различни размери. Свързвал е двата бряга на река Боровица, малко преди с. Ненково. Днес част от моста е разрушена и той вече не се ползва. Според местни слухове в основите му било закопано злато и част от камъните са откъртени от иманяри.

10. Язовир Кърджали

Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно с язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Язовир "Кърджали" е едно приветливо и чудно място сред Родопите в което можете да отдъхнете и да се възрадвате на живата и по-скоро живителна природна картина. От самата стена се открива прекрасен панорамен изглед към част от язовира и към града.

 

ОБАДЕТЕ СЕ СЕГА!

  0878 83 04 42



НАЧАЛО НАСТАНЯВАНЕ РЕСТОРАНТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ФОТОГАЛЕРИЯ ЦЕНИ КОНТАКТИ

2017 © Hotel Borovitsa, All Right Reserved.